Връщане от Африка Poem by Ilko Alexandrov

Връщане от Африка

В ускоряващия самолет е много тихо - като начало на театър –
в пилотската кабина само свети, трака инвентара.
И ние ускоряваме а кулата крещи неистово че има самолет отпред, в погрешна писта сме били,
и че по-добре е да се върнем някакси, да не изгаряме докрай заради някакво завръщане накрая..

И когато нашият пилот, човек висок, красив, усмихнат бодро преди полета,
с последни сили и молитва вдига ни втрещени и вибриращи –
все по-нагоре и по-сигурно, ние с радост осъзнаваме, че сме толкова високо вече –
над всичката планета най-накрая и над ужасяващите БМВта даже

Неизчакали дори на спомените скърцащиат нож в бетона,
със всички полети назад, в последния момент на някакво летище
замислени, с тага до себе си ще осазнаем, в светлината на снега, вав ранни вечери
че трябвало един последен път да излетим от тук и да се махнем, за да останем тук завинаги

POET'S NOTES ABOUT THE POEM
Ha H i I
COMMENTS OF THE POEM
READ THIS POEM IN OTHER LANGUAGES
Close
Error Success