КНИГА ПЪРВА, I Comments

Само от небето иде светлината
и е дар - не се намира сред нещата,
а е над тях високо и ги всеобема,
това са ѝ битът и заниманието.
Тъй съмва утрото и тъй нощта
селенията на сенките затваря.
И това е дар. Кой на творенията дава
да се обърнат в същества? И що за недостъпен свод
съдържа ги във любовта си? Застига ни,
какво като е рано, задава се отвсякъде,
във полет на твоите подобен,
и се рее, отлита и, макар далечна,
е несравнимо ясна в поривите свои!
О, светлина за форма зажадняла и
за материя, където да сияе
и да изтлее в свършека на свойто дело.
Като мен и като всичко, що очаква.
Щом виделото си отнесла цяло,
какво да чакам от зората?
Все пак - пореден дар - устата ми
очаква, чака душата, ти ме чакаш мен,
замаяно преследване, едничка светлина,
като прегръдка гибелна на сърп,
но пък докрай прегръдка, дето не отслабва.
...
Read full text