Светлооко коте
от царството на котараците
когато се покатериш на рамото ми
тогава разбирам
че съм необходим
глупаче малко
ти камъка размекваш
дори камъка
в гърдите ми
двата камъка в лявото и дясното ми око
онзи върху езика ми
времето
ще те превърне в мързелив накуцващ котарак
а мен отново в камък ще превърне
но времето ще е различно
защото царството на котараците е преголямо
и тяхната раждаемост надхвърля смъртността
This poem has not been translated into any other language yet.
I would like to translate this poem