Копчето Poem by Knuts Skujenieks

Като череша, която на върха си пази
последния останал плод -
така и аз на овехтялата си риза
едничко копче съм запазил.

Когато изгубя надежда и спомени,
когато бремето непоносимо стане,
протягам пръсти и завъртам
зашитото от тебе копче.

Напук на всичките години и глада,
напук на снеговете и сънищата мрачни
зашила си не копче, а живота ми
с любовния конец на вечността.

Нощта деня измества. Аз се взирам
в единствения светещ твой прозорец.
Но не прозорецът, животът ми в гръдта
пламти под ризата с зашитото от тебе копче.