Думата си е дума Poem by Knuts Skujenieks

Не можеш да мецзавладееш не можеш да ме разрушиш
на поле открито да ме стъпчеш унижиш или заплюеш
не гледай на моите кости така отвисоко
под кожата ми разходи се и ако още искаш да погледнеш
това ще е може би твоят урок заслушай се в думите ми
заслушай се чуй ги отново но внимателно слушай
защото моите думи са моята работа друга работа аз нямам
и не искам да имам
битка с живота в която ще съм губещият защото
нямам дори байонет нито хитрост военна само думи
посял съм ги на открито пред очите ви съм ги посял и какво
ако пораснат след година или след двеста години? ако покълнам
сега или след торене обилно какво значение има?
костите ми пукната пара не струват защото итат думите и те не са
собственост на янис петерс или на кнутс скуениекс това са думи
на Хората
ако искаш да изглеждаш уравновесен размърдай лактите си
или пристъпи нахално напред но думата си е дума дори и забравена
тя оставя ехо в дървесата в езерните кръгове и хорския
раздор с живота и с тях самите
и най-грубите слова и най-горчивите слова от Хората са изричани