Това е последната барикада, огневата линия,
червената черта над нея.
Вече не се държим за ръце.
Нито с приятелите, нито с парламентьорите,
нито гори с другарите по чашка.
Последен ден, последно изречение, последен шанс.
На границата ще изгори думата ние.
А през огъня не ще премине вие.
Ще остане само едно ме.
Нека поседнем тази вечер върху куфарите на съвестта си,
върху раниците на нашето чувство за чест
и да преброим няколкото останали монети от живота -
само за едно отиване или едно завръщане.
Нека поседим така до сутринта.
This poem has not been translated into any other language yet.
I would like to translate this poem