Дума Poem by Nastasimir Franovic

в една песен
Бих натъпкал света
замислен точно като моя
Гледам я като босо дете
търси дума за моята песен
и бих споделил тази песен
с усмивка
Аз пиша и търся думи
за да предизвикам усмивката
тъмнината да се разгърне
да прокараш пътека през снега
за бъдещи песни
Намерих място за нови думи
Не ми трябват слънчевите лъчи
нито пък следите на луната
те се повтарят много пъти
Загубих думи
истинските, които търся
думи като вода от планински извор
капки пот от челото на трудолюбив работник
хватката на грубо набраздена ръка
думи от съня на мирен праведен човек
песен като майчина приспивна песен
единствената песен, която пиша през цялото време
трябва да я прочета с гордост
а аз стена в хватката на страха
Страхувам се от нея
Чета я шепнешком
сякаш не е моя
и шепна
тази дума
и целия този свят
прибрана в тази песен
тя трябва да реве
като набъбнала река