Майски Череши Poem by Nastasimir Franovic

Майски череши

моят плодоносен клон е подрязан
пълен с майски череши
червени като кръв
осакатено дърво
с изсъхнала рана
черна като яма
карстова бездна
неспоменат
изкопана от Божията ръка
Божията фуния
пълна с тела
вече разказани
вече изпети
опечалени
скърбят
излюпени
плачът отеква
изгубен
като далечно ехо
Оплакване
укрепва
дори за да прекара една нощ
не и до зори
здрав смисъл
че слънцето не се появява
че луната не осветява тъмнината
дните минават
като облаци
мрачни предвестници на дъжд
които бягат зад хълма
слънцето не се уморява
на изгрева
нито залезът
сърпът на луната жъне
светлинни лъчи и ги връзва в снопове
когато пълната луна поема смяната
тя разпръсква мрака
и това стенание отвън
настойчив
не спира
да обижда моето мълчание